Какво означава покупка „на зелено“ и защо е популярна

Популярността на покупките „на зелено“ е свързана и с очакванията за бъдеща стойност – ако изберете добър район и надежден инвеститор, има шанс имотът да поскъпне значително след завършването му . Едновременно с това, този тип сделки разделят мненията – някои купувачи ги виждат като огромна възможност, а други като огромен риск . Важно е да сме наясно със спецификите и потенциалните опасности предварително, за да вземем информирано решение. По-долу разглеждаме кои законови изисквания трябва да са налице, как да проверим инвеститора, как протича самата сделка, какви са реалните рискове (и как да се застраховаме срещу тях), както и примери от практиката в София и Пловдив – кога покупката „на зелено“ светва в зелено и кога трябва да светне червена лампа.

Юридически изисквания към инвеститора и проекта

За да може един инвеститор изобщо да предлага имоти „на зелено“, той трябва да е осигурил всички законови документи и разрешителни за строежа. Първо и най-важно – налично Разрешение за строеж на сградата, издадено от компетентните власти. По закон строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) . Ако даден проект няма издадено валидно разрешение за строеж, той е незаконен и не бива да се продава на купувачи на никакъв етап. Например, случва се инвеститори да рекламират и дори да капарират апартаменти в сграда, която още няма разрешение за строеж – експертите съветват купувачът да не плаща значителни суми на такъв ранен етап, а най-много една малка резервационна такса, докато разрешението стане факт . . Липсата на строително разрешително може да се дължи на административни пречки или градоустройствени проблеми, но за купувача винаги е сигнал за повишено внимание.

Документ за собственост върху земята (нотариален акт за терена) или учредено право на строеж върху него също е задължителен документ . Накратко, инвеститорът трябва или да притежава земята, върху която ще се строи, или да има надлежно учредено право да строи върху чужд парцел (т.нар. суперфиция). Без доказано право върху земята, разрешение за строеж не може да бъде издадено. Законът изисква, ако парцелът не е собственост на инвеститора, да има договор за отстъпено право на строеж, и то в определен срок – обичайно 5 години за завършване на груб строеж . Проверете тези документи – купувачът има право да изиска копие от титула за собственост или акта за право на строеж.

Одобрен архитектурен проект (инвестиционен проект) е следващото необходимо условие. Проектът трябва да е минал през одобрение от главния архитект на общината и всички необходими части (конструкции, ВиК, електро, пожарна безопасност и др.) да са съгласувани. Понякога се одобрява т.нар. комплексен инвестиционен проект, при който техническият и работният проект се одобряват заедно и директно се издава разрешение за строеж – това също е законосъобразна практика, стига да има издадено разрешение. Инвеститорът следва да предостави при поискване копие от заповедта за одобрение на проекта и самото разрешение за строеж с печат „влязло в сила“. Също така, парцелът трябва да има актуална кадастрална скица и регулация – т.е. да е предвидено строителството му в действащ подробен устройствен план (ПУП). ЗУТ изрично постановява, че застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП (а при необходимост земята е с променено предназначение) . Липсата на урегулиран парцел или проблеми със статута на земята биха направили строежа невъзможен по закон.

Други ключови документи включват: протоколи за заверен строителен протокол образец 2 и 3 (за заверен строителен линия и ниво при изкопните работи), които се съставят в самото начало на строежа; предварителни договори с експлоатационните дружества – ВиК и електроснабдителното – за присъединяване на бъдещата сграда към мрежите (те са условие за издаване на разрешение за строеж); виза за проектиране, издадена от главния архитект, когато проектът се разработва (особено ако няма подробен план); както и технически паспорт на сградата след завършване, но той касае въвеждането в експлоатация. Към момента на продажба „на зелено“ най-важни за купувача са разрешението за строеж, документът за собственост/право на строеж и одобреният проект. Добре е да се уверите, че тези документи са надлежно издадени и валидни, преди да сключите какъвто и да е договор. Например, проверете лично разрешението за строеж – много общини имат публични онлайн регистри на издадените разрешения (София, Пловдив, Варна и др.), където по адрес или номер можете да видите дали има издадено разрешение и кога . . Ако няма онлайн система, справка може да се направи на място в техническата служба на общината.

Практически последици при липса на документ: Ако някой от горните ключови документи липсва, това е червен флаг. Например, ако няма разрешение за строеж, строежът може да бъде спрян принудително от ДНСК и никога да не получи Акт 16 – т.е. купувачите рискуват да останат без законно жилище и без ток и вода по домовите тарифи . . Ако инвеститорът не е собственик на земята и няма учредено право на строеж, собственикът на терена може да оспори строежа или да откаже да прехвърли собствеността, което прави сделката нищожна. Ако проектът не е одобрен или противоречи на плана, съществува риск разрешението за строеж да бъде отменено или сградата да не получи разрешение за ползване. Затова проверявайте старателно документацията – тя е основата, върху която се градят вашите права като бъдещ собственик.

👉 Какви документи да изискваме преди първата вноска? Минимум: разрешение за строеж, удостоверение за собственост или право на строеж на терена, одобрен архитектурен проект, удостоверение за липса на тежести върху имота, а при започнал строеж – и акт образец 2 (за осигурена строителна линия) и акт 3 (за завършен изкоп) . Тези документи ще ви уверят, че проектът е законен и свободен от ипотеки или възбрани, преди да вложите парите си.

Как да проверим строителя (инвеститора)

Изборът на надежден строител/инвеститор е половината от успешната сделка „на зелено“. Ето няколко стъпки и източници, които да използвате при проучването:

Проверка в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) – това е публичният регистър, воден от Камарата на строителите в България (КСБ). В него трябва по закон да са вписани всички строителни фирми, които изпълняват обекти над 100 кв.м. РЗП . Фирми, невписани в регистъра, нямат право да извършват строежи от такъв мащаб и практикуват нерегламентирана дейност . Затова, ако попаднете на строител, който не фигурира в списъка – по-добре се откажете, тъй като това говори за липса на лиценз и професионален капацитет. Регистърът на КСБ е достъпен онлайн и позволява търсене по област, име на фирма или ЕИК. В него ще откриете кога е вписана фирмата, за кои категории строежи е оправомощена и дали не е заличена – например фирмите, които не подновят ежегодно информацията си, се заличават и това е сигнал, че нямат право да поемат нови обекти . Проверете дали вашият строител присъства и е с активен статус.

Проучете репутацията и опита на строителя. Потърсете информация за предишни завършени обекти на същата компания. Добра практика е да посетите вече построени от тях сгради и, ако е възможно, да поговорите с някои от собствениците там – доволни ли са от качеството на строителството, спазени ли са били сроковете, имало ли е проблеми? . . Ако в миналото фирмата е изоставяла недовършени проекти или системно е забавяла въвеждането в експлоатация, това трябва да ви алармира. Също така проверете онлайн за отзиви – в днешно време по форуми, социални мрежи и групи за имоти често се споделя опит с различни инвеститори. Разбира се, подхождайте с доза критичност към анонимните мнения, но ако видите многократно едни и същи оплаквания, обърнете внимание.

Финансово състояние и правен статус на фирмата. Направете справка за инвеститора в Търговския регистър – това може да стане онлайн с базово търсене по име или ЕИК. Вижте от колко години съществува дружеството, какъв е уставният му капитал, кои са собствениците и управителите. Особено важно – проверете дали срещу фирмата има висящи дела, запори или производства по несъстоятелност (фалит) . . Една от най-големите опасности при строеж „на зелено“ е инвеститорът да изпадне в неплатежоспособност и строителството да спре поради липса of средства . Ако фирмата е новосъздадена (т.нар. проектна компания с минимален капитал) и няма активи, рискът за купувача е по-голям – при провал на проекта може да няма към кого да предявите претенции. Затова е за предпочитане инвеститорът да е доказана компания с история, част от по-голям холдинг или с реални имоти/активи, отколкото еднодневка създадена само за конкретния строеж. При съмнения – консултирайте се с адвокат, който да направи пълна проверка на дружеството.

Спазване на нормативите и разрешителните. Поискайте от инвеститора да ви покаже разрешението за строеж и сравнете изпълнението на място с това, което е разрешено. В Публичния регистър по чл. 3, ал. 4 от ЗУТ можете сами да видите издадените разрешения – уверете се, че за конкретния имот има валидно разрешително и че строителят не надхвърля параметрите (например, ако строи повече етажи от одобреното, това е сигнал за незаконни отклонения) . Проверете и дали фирмата има нужните сертификати за качество, ако проектът го изисква (някои по-големи обекти изискват определена техническа правоспособност).

Други проверки: Ако строителят обещава финансиране от банка или партньорства – разберете коя е банката и дали реално има такова споразумение. Понякога строителите се рекламират с „одобрение за кредит“ за клиентите си – добре е сами да поговорите с банката, за да потвърдите условията. За съдействие относно банковият кредит може да се обърнете и към личен кредитен консултант - вижте статията ни за съдействие при ипотечни кредити. Също така, вижте дали строителят не фигурира в черни списъци – например медиите понякога отразяват случаи на измами или некачествено строителство от конкретни компании. Една бърза медийна справка може да ви спести неприятности.

👉 Съвет: Имайте предвид, че „инвеститор“ и „строител“ не винаги са едно и също лице. Възможно е инвеститорът (собственик на проекта) да е различен от строителя (изпълнителя на строежа). В такъв случай проверете и двете компании – и тази, която ви продава имота, и тази, която физически строи сградата. И двете трябва да са надеждни. Добрият инвеститор ще наеме добър строител, но вие като купувач трябва да знаете кого точно да държите отговорен за различните аспекти. Ангажиментите на строителя по качество и срокове обикновено се уреждат в договора между инвеститора и строителя, но ако фирмата-изпълнител има лоша репутация, страдате и вие. Затова в предварителния договор може да се включи клауза, че инвеститорът няма право да сменя строителя с по-неблагонадежден, или ако го направи – да ви уведомява, да изисквате нова гаранция и пр. Тези детайли са фини, затова консултацията с юрист е силно препоръчителна на този етап.

Как се структурира сделката при покупка „на зелено“

Предварителен договор. Покупко-продажбата „на зелено“ почти винаги започва с предварителен договор между купувача и инвеститора (продавача). Причината е, че имотът още не е завършен и не може веднага да се прехвърли с нотариален акт – законът позволява окончателно прехвърляне на право на собственост едва когато сградата достигне поне етап „груб строеж“ (Акт 14) . На практика почти всички сделки се финализират чак след получаване на Акт 16 (разрешение за ползване) за по-голяма сигурност . Затова предварителният договор е ключов документ, който обвързва страните до настъпване на условията за окончателна сделка.

Предварителният договор трябва задължително да бъде в писмена форма (не е необходимо нотариално заверен) и да урежда подробно всички съществени условия на сделката . . На първо място, описват се точните данни на страните (имената на купувача и продавача, ЕГН/ЕИК, адреси и пр.). След това – предметът на договора, а именно кой имот ще бъде продаден. Тъй като говорим за бъдещ обект, описанието на имота трябва да е много подробно: номер на апартамента по архитектурен план, етаж, вход, приблизителна квадратура, брой стаи и разпределение, изложение, както и какви идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж ще се придобият. Включват се и описания на прилежащи помещения (напр. мазе или паркомясто), ако такива се продават заедно с апартамента. Важен компонент е степента на завършеност, до която инвеститорът се задължава да предаде имота – например „на шпакловка и замазка“ (вътрешно неизцяло завършено), или пък с определени подобрения (монтирани радиатори, вътрешни врати и т.н.). Това трябва ясно да се запише, за да няма спор впоследствие какво е включено в цената.

Не на последно място, предварителният договор фиксира цената на имота и начина на плащане. Обикновено се уговаря разсрочена схема на плащане съобразно етапите на строителството, вместо цялата цена да се плати веднага . Често срещан вариант е, например, 20-30% от цената да се платят при подписване на предварителния договор (като капаро/авансово плащане), следващи вноски при достигане на ключови етапи – издаване на Акт 14 (завършен груб строеж), Акт 15 (завършена сграда пред комисия) – и окончателно доплащане при издаване на Акт 16 (или непосредствено преди нотариалното прехвърляне). В практиката схемите варират: някои инвеститори искат повече авансово (напр. 50% при договор и 50% на Акт 16), други предлагат облекчен план (напр. 20% при договор и 80% на Акт 16) , трети – разпределение на четири-пет вноски (например 10% капаро, 30% на Акт 14, 50% на Акт 15 и 10% на Акт 16). Целта на подобно поетапно плащане е да се разпредели рискът между купувач и строител – купувачът не плаща всичко предварително, а строителят получава средства, с които да финансира строежа постепенно. Важно е в договора точно да се упоменат сумите, сроковете и условията за всяка вноска, както и банковата сметка на строителя, по която да се плаща . . Обърнете внимание дали плащанията са обвързани с реално постигнати етапи (по-добре е да плащате след като е изпълнен даден етап, а не просто на фиксирани дати независимо от прогреса).

Предварителният договор трябва да включва и срок за сключване на окончателния договор (нотариален акт) – обичайно определена дата или период след настъпване на Акт 16. Уговарят се и неустойки при неизпълнение – например, ако купувачът забави плащане или ако строителят забави завършването на сградата. Добре е да има клауза за неустойка за всеки месец просрочие след определен срок , както и право за разваляне на договора, ако забавянето надхвърли определено време (напр. повече от 12 месеца от договорения срок за Акт 16). Това дисциплинира строителя и ви защитава, ако проектът се проточи прекомерно. Също, може да се предвиди клауза, че ако по някаква причина строежът не получи разрешение за ползване до определена дата, купувачът има право да се откаже и да му се върнат всички платени суми плюс неустойка. Обезпечения при неизпълнение – т.е. как купувачът ще се обезщети, ако строителят не изпълни договора – също са важни и трябва да присъстват. Например, задържане на капарото от продавача ако купувачът се откаже без причина, или обратно – връщане на двойния размер капаро на купувача ако продавачът не изпълни (по правилото на чл.93 ЗЗД). Всички тези клаузи правят предварителния договор обемен, но не бива да се пропускат – това е вашата защита на хартия до получаване на нотариалния акт.

👉 Съвет: Никога не подписвайте предварителен договор без консултация с опитен юрист. Адвокатът ще провери дали са включени всички важни моменти и дали няма необезпечени рискове за вас . Стандартните шаблон-договори на строителите често са съставени изцяло в тяхна полза – например, може изобщо да липсват санкции за тях при забавяне . Експерт ще балансира клаузите и при нужда ще предоговори условия, преди да сте се обвързали.

Нотариален акт (окончателен договор). След като сградата получи Акт 16 (или поне Акт 14 или Акт 15, ако страните се съгласят на прехвърляне преди въвеждане в експлоатация), идва време за изповядване на окончателната сделка пред нотариус. Обикновено предварителният договор предвижда конкретен срок за това – например „до 30 дни след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация страните се задължават да сключат окончателен договор“. На този етап купувачът заплаща последната вноска (ако е останала такава) и се подписва нотариален акт за покупко-продажба, който се вписва в Имотния регистър. От този момент купувачът става законен собственик на имота.

Имайте предвид, че е добре нотариалният акт да отразява точно параметрите на имота, които сте договорили – площ, идеални части, предназначение, прилежащи части и т.н. Ако междувременно при строителството има малки промени (например квадратурата се е оказала с 1-2 кв.м разлика), обикновено в акта това се взема предвид и цената се преизчислява съответно, или пък строителят предоставя/иска доплащане за разликата. По-големи промени без ваше съгласие не бива да има – ако се е наложило конструктивно изменение, което променя съществено имота (примерно обединяване/разделяне на помещения, промяна на етажността на сградата и др.), купувачът има право да се откаже или да иска отстъпка. Затова е важно още в предварителния договор да е записано, че имотът ще бъде изграден съгласно одобрения проект и приложената спецификация, и че при промяна на проекта без съгласието на купувача последният може да прекрати договора и да получи обратно платеното. Този текст ще ви защити, ако например строителят реши да „икономиса“ от материали или да промени разпределението едностранно.

Схеми за гарантиране на плащанията. Един от най-съществените въпроси при покупка „на зелено“ е как да се обезпечат платените суми, така че купувачът да не остане и без пари, и без имот, ако нещо се обърка. Освен с добра договорна уредба и неустойки, на помощ идват и някои финансови инструменти: например доверителна банкова сметка (ескроу сметка). Това е специална сметка в банка, в която купувачът превежда уговорените суми, но те остават блокирани под условие – банката ги освобождава към инвеститора едва когато последният изпълни определени условия . . Условията се разписват в тристранен договор между купувача, продавача и банката. При сделките „на зелено“ ескроу сметката дава сигурност и на двете страни: инвеститорът е спокоен, че парите са заделени и го очакват при завършване на проекта, а купувачът – че средствата му няма да бъдат усвоени, докато не се изпълнят договорените изисквания . . Например, може да се уговори 70% от цената да стоят по ескроу сметка и да се освободят след получаване на Акт 16 и представяне на удостоверение за липса на тежести за имота . Така, ако строителят изпадне във фалит или не завърши сградата, купувачът би могъл да си върне блокираните пари. Някои банки у нас вече предлагат откриване на такива сметки, а аналогично има и опция за доверителна сметка при нотариус – при която нотариусът държи сумите и ги изплаща при показване на определени документи . . Разбира се, ползването на ескроу сметка трябва да се договори с инвеститора – не всеки ще се съгласи, тъй като това значи той да няма достъп до част от парите до самия край. Ако имате възможност обаче, настоявайте за такава защита, особено при по-големи плащания.

Друг подход е банкова гаранция или застраховка на платените аванси. В някои случаи строителят може да предостави банкова гаранция в полза на купувача – например, че ако до определена дата няма Акт 16, банката ще изплати на купувача гарантирана сума (обикновено равна на платеното капаро). Това е по-рядко срещано и зависи от репутацията на инвеститора (банките издават гаранции срещу сериозен обезпечителен депозит или доказана финансова стабилност на строителя). Също така, проучете дали строителят има застраховка „Професионална отговорност“ (задължителна е по закон за всички строители), която покрива щети при некачествено строителство – тя няма пряко да ви върне парите, но е индикатор за професионализма на фирмата. В крайна сметка, разпределението на плащанията само по себе си също е форма на гаранция – стремете се по-голям процент от цената да се плаща след получаване на Акт 15 и Акт 16. Например, схема като 20%/30%/40%/10% (където 10% остават накрая) е по-балансирана от схема 50%/50%. Колкото по-малко плащате предварително, толкова по-защитени сте, ако нещо с проекта се обърка.

👉 Важно: Предвидете в договора ясни клаузи за защита на купувача – срокове за завършване, неустойки при забавяне, задължение на инвеститора да ви информира за прогреса и да ви предаде необходимите документи (напр. копия от актове 14, 15, 16), право да искате компенсации при съществени отклонения и пр. Всяко обещание на устни трябва да се запише в договора. Така, дори в най-лошия случай да се стигне до съд, ще имате стабилна договорна основа да защитите правата си.

Реални рискове при покупка „на зелено“ и как да ги избегнем

Инвестицията „на зелено“ крие няколко съществени риска. Ето кои са те и какви стъпки можете да предприемете, за да ги минимизирате:

Риск от незавършване на сградата (фалит на инвеститора). Най-големият страх на всеки купувач „на зелено“ е строителят да не успее да довърши проекта поради финансов крах или други причини. За съжаление, този риск не е теоретичен – в миналото има случаи на замразени строежи с години. Как да се предпазим? Първо, както вече обсъдихме, проучете финансовото здраве на фирмата – наличието на задлъжнялост или висящи дела е сериозно предупреждение . Второ, структурирайте плащанията си така, че голяма част от сумата да се дължи след завършване – така, ако строежът спре, поне не сте платили всичко. Трето, използвайте ескроу сметки или банкова гаранция за платените аванси, ако е възможно (както описахме по-горе). Четвърто, включете в договора клауза, че при спиране на строителството за повече от определен период (напр. 6 месеца) имате право да развалите договора и да получите обратно платеното. В добавка, следете строителната площадка – редовно минавайте да видите как върви строежът. Ако забележите продължително спиране на работа без видима причина, започнете разговор с инвеститора и изискайте обяснения. Добре е и съседните купувачи да се организират – заедно имате по-силен глас да притискате строителя или да предприемете правни действия при нужда. В крайни случаи, при фалит на инвеститора, купувачите биха могли да се консолидират и сами да довършат сградата чрез назначаване на друг строител, но това е сложен процес, който изисква мнозинство и допълнителни средства. Затова най-добре е да предотвратите попадането в такава ситуация чрез добра предварителна проверка и защитни клаузи. Практиката показва, че добре проучен и капитализиран инвеститор рядко изпада в несъстоятелност – така рискът сградата да не бъде завършена се свежда до минимум .

Риск от значително забавяне и неполучаване на Акт 16. Дори проектът да не фалира, възможно е построяването да се проточи значително отвъд обещаните срокове. Това носи редица неудобства – ако сте планирали да се нанесете, трябва да чакате; ако плащате наем междувременно, това са непредвидени разходи; ако имотът е инвестиция за препродажба или отдаване, пропускате ползи. Забавянията се случват по различни причини: липса на финансиране, недостиг на работна ръка или материали, бюрократични спънки за въвеждане в експлоатация и др. . Най-неприятният сценарий е сградата да се построи, но да не получи Разрешение за ползване (Акт 16) дълго време – тогава формално не можете да живеете в нея или да я продадете лесно, тъй като няма удостоверение, че е годна и законна за обитаване . . Какво да направим? Първо, още в предварителния договор изисквайте конкретен срок за получаване на Акт 16 и ясни неустойки за всеки месец закъснение . Например, неустойка в размер на определен процент от платената сума за всеки започнат месец след уговорения срок . Това финансово мотивира инвеститора да не бави нещата излишно. Второ, уговорете право на разваляне на договора при голямо забавяне (напр. над 12 месеца от срока за Акт 16) – така, ако търпението ви се изчерпа, можете да излезете от ситуацията и да потърсите друг имот. Трето, следете отблизо процеса на въвеждане в експлоатация: проверете дали са подадени документите към общината, дали комисията е минавала, и предлагайте съдействие ако трябва (понякога дребни пропуски бавят процедурата – напр. липсваща подписана декларация от някой инженер и др.). Четвърто, задръжте последното плащане именно за след Акт 16 – това е мощен стимул за строителя да приключи всички финални стъпки. И пето, винаги може да се застраховате допълнително срещу закъснения – някои застрахователни компании предлагат полици за пропуснати ползи, макар и рядко в контекста на жилища на зелено. Реално, ако договорът ви е стегнат откъм неустойки, вие сте донякъде компенсирани за чакането (например, получавате неустойка, която може да ви покрива наема всеки месец на закъснение). Имайте предвид, че без Акт 16 имотът не може да се използва законно – няма да можете да се регистрирате по постоянен адрес там, нито да получите битов ток и вода, а и жилището практически е непродаваемо и не може да се ипотекира . . Затова настоявайте инвеститорът да поеме писмен ангажимент да осигури въвеждането в експлоатация, включително да отстрани всички забележки на контролните органи за своя сметка. Това ще ви предпази от ситуация, в която стоите с ключ за апартамент, в който не може да се живее легално.

Риск от промени в проекта и качеството на изпълнение. Нерядко се случва крайният резултат да се разминава с обещаното в началото – апартаментът да излезе с няколко квадрата по-малък, височината на таваните да е по-ниска, дограмата да е подменена с по-евтина, фасадата да е различна от визуализациите и т.н. Това са рискове при всички нови строителства, но когато купувате „на зелено“, вие нямате възможност да видите готов продукт предварително – купувате по план, и трябва да вярвате, че изпълнението ще отговаря на този план . За да защитите интереса си, задължително детайлизирайте в договора всички съществени параметри – площ (с толеранс за минимални отклонения), вид на дограмата, вид на фасадната изолация, марка асансьор, какъв ще бъде довършителният стандарт и т.н. Колкото по-конкретно, толкова по-добре. Включете клауза, че всяка промяна в материалите или проекта трябва да бъде съгласувана с вас и че при промяна към по-евтини решения цената се намалява съответно. Например, ако в договора пише „топлоизолация 10 см EPS“, а строителят сложи 8 см, това е отклонение – имате право на компенсация. Разбира се, на практика е трудно купувачът да следи всяка техническа подробност, затова е хубаво да наемете надзор от ваша страна – инженер или строителен консултант, който от време на време да посещава обекта и да следи дали се спазват заложените технологии. Макар че има официален строителен надзор, той работи за законността на проекта, не конкретно за вашите договорни отношения. Ако се установят несъответствия, веднага сигнализирайте инвеститора писмено, за да имате следа от възраженията си. По този начин, при крайното приемане на имота (акт образец 15 се подписва и от представител на купувачите понякога), можете да откажете да приемете ако има сериозни дефекти.

Друг аспект е рискът от некачествено строителство – скрити дефекти, спестени армировки, неравни стени, течове и прочее. Срещу това няма 100% застраховка, но отново изборът на утвърден строител е най-добрата превенция. Репутацията тук е всичко – затова гледайте предишните сгради, говорете с техните обитатели: има ли оплаквания от конструкцията или инсталациите? Ако една фирма има история на оплаквания, по-добре не рискувайте с нея дори да ви предлага 5% по-ниска цена. Законът предвижда гаранционни срокове за строителството (5 години за основните строително-монтажни работи, 10 години за конструкцията), през които строителят отговаря за проявени дефекти. Уверете се, че в окончателния договор са упоменати тези гаранции и начинът за предявяване на рекламации. Добре е също етажната собственост след завършване да задържи един процент от плащанията към строителя за гаранционен фонд – тази практика едва навлиза у нас, но е стандартна в други страни. Така има резерв за поправка на недостатъци ако строителят не ги отстрани доброволно.

Риск от затруднено финансиране (ипотечен кредит). Ако разчитате на банков кредит за покупката, трябва да знаете, че банките финансират имоти „на зелено“ при определени условия. Обичайно изискването е сградата да е достигнала минимум етап „груб строеж“ с Акт 14, за да отпуснат ипотечен кредит . . Преди това банките смятат проекта за твърде рисков – няма недвижим имот в завършен вид, който да послужи като обезпечение. Затова купувачът трябва да може да покрие със собствени средства всички вноски до Акт 14 (понякога ~30-50% от цената), или да изтегли временен потребителски кредит. Едва когато строителят получи Акт 14, банката може да оцени имота и да го приеме като гаранция за ипотека, с която да платите остатъка . . Някои строители имат партньорски банки, които предлагат кредитиране и на по-ранен етап (например срещу залог на друго имущество или по-висок лихвен процент) – проучете дали във вашия случай има такава опция, но внимавайте с условията. За да избегнете неприятни изненади, още преди да подпишете договор, говорете с банка за предварително одобрение на кредит – кажете, че имотът е „на зелено“ и разберете конкретно при какви етапи биха финансирали. Ако банката настоява за Акт 14, уговорете с инвеститора вашите вноски да са съобразени с това – тоест да не изисква повече от, да речем, 50% от цената преди сградата да стигне Акт 14. В договора може дори да се запише клауза „Ако купувачът не успее да получи банков кредит поради незавършеност на строежа, сроковете за плащане се удължават съответно“ – това ви пази от просрочие не по ваша вина. (Вижте статията ни за съдействие при Ипотечни кредити)

В обобщение, всички горепосочени рискове са реални, но с добра подготовка и договорни защити могат да бъдат управлявани. Покупката „на зелено“ не бива да се демонизира – просто изисква по-висока бдителност. Винаги помнете златното правило: „Доверието е добро, контролът – по-добър.“ Ваше право е да изисквате гаранции, информация и документи на всяка стъпка. Ако инвеститорът е коректен, той няма да има какво да крие и ще откликне на разумните ви искания. Ако срещате укриване на информация или агресивно бързане „да се подпише договорът без много въпроси“, това е знак да сте нащрек.

Къде покупката „на зелено“ може да е оправдана: примери от София и Пловдив

Не навсякъде и не във всеки случай рисковете са еднакви. Има ситуации, в които покупката на зелено е стратегически добър ход – например когато се инвестира в бързоразвиващ се район с очаквано покачване на цените или когато се работи с утвърден инвеститор с отлична репутация. Ето няколко примера и тенденции в две от водещите дестинации за имоти в строеж – София и Пловдив:

София

Столицата традиционно привлича най-много инвестиции в ново строителство, но въпреки това има квартали, където покупката „на зелено“ се смята за особено перспективна. Това са основно райони с развиваща се инфраструктура – нови метро линии, нови булеварди, бизнес паркове – или квартали, където досега е имало недостиг на жилища и търсенето изпреварва предлагането.

Общите фактори, които правят един столичен квартал подходящ за покупка „на зелено“, са: наличие на или планирани транспортни връзки (метро, трамвай, главни булеварди) , инвестиции в района (нови търговски центрове, бизнес сгради, кампуси), сравнително ниска конкуренция към момента (да няма преситен пазар – напр. в Младост и Витоша новото строителство вече е много, докато в кв. Левски или Слатина новите проекти се разграбват бързо при старта ) и разбира се добро име на инвеститора. Ако тези условия са налице, покупката на зелено в София може да се окаже истинска находка вместо риск – купувате на по-ниска цена днес, а утре имотът ви вече е поскъпнал още преди да сте се нанесли. Научете повече в статията Покупка на апартамент на зелено в София – защо сега е точният момент да инвестирате

Пловдив

Град Пловдив през последните години се превърна в строителен лидер, като по някои показатели дори изпреварва София по строителна активност. През 2025 г. Пловдив оглавява класацията по брой нови проекти и издадени строителни разрешения в страната . Основните двигатели на този бум са две: индустриалното развитие около града и усиленият интерес към жилища в новоразвиващите се квартали. Особено привлекателни са новите квартали с потенциал, които комбинират удобна локация, подобряваща се инфраструктура и все още умерени цени. Накратко, в Пловдив покупката „на зелено“ често е оправдана когато районът е в подем. Градът се разширява и модернизира с впечатляващо темпо . . Ако изберете правилната локация – с бързо развиваща се инфраструктура, зелени пространства и инвеститорски интерес – има голям шанс имотът ви да увеличи стойността си още преди акт 16. Разбира се, всичко казано досега за проверките и риска важи и тук – дори и в обещаващ квартал, залагайте на строители с добро име и изрядни документи. Едно е сигурно: Пловдив вече не отстъпва на София по атрактивност на новото строителство – дори напротив, води класацията по активност през 2025 г. . Това означава повече избор за купувачите „на зелено“, но и необходимост внимателно да подбират къде и с кого да се обвържат. Научете повече в статията Апартамент „на зелено“ в Пловдив: защо краят на 2025 и началото на 2026 е моментът за действие

Заключение – кога покупката „на зелено“ е зелена светлина, и кога – червен флаг

Покупката на ново строителство „на зелено“ може да бъде както изгодна сделка-мечта, така и кошмар, от който да бягаме – всичко зависи от конкретните обстоятелства. „Зелена светлина“ за такава покупка имаме, когато всички основни условия са налице: проектът е законово обезпечен (има строително разрешение, одобрен проект, уредени права върху земята) ; инвеститорът е проверен и доказано надежден (вписан е в регистрите, с добра репутация и завършени обекти зад гърба си) ; договорът е изготвен професионално и защитава интересите ви (ясни клаузи за срокове, плащания, неустойки, гаранции) ; и не на последно място – имотът се намира в район с потенциал, където пазарните тенденции са във ваша полза (развитие на инфраструктура, повишаващо се търсене) . В такава ситуация покупката „на зелено“ наистина светва зелено – тя ви позволява да придобиете чисто нов дом на по-достъпна цена, с разсрочено плащане и възможност да влияете върху някои детайли (напр. разпределение, интериор) по време на строежа . Много хора са успели чрез добре преценени сделки „на зелено“ да се сдобият с имот, който иначе не биха могли да си позволят след завършването му.

„Червен флаг“ (стоп!) трябва да си сигнализирате, ако установите някое от следните: липсва ключов документ или разрешително за проекта (без тях сделката е правно нищожна и рискова) ; инвеститорът буди съмнения – новоучредено ЕООД без история, отсъства от професионалния регистър, има много негативни отзиви или съдебни проблеми (тук рискът от измама или провал е реален) ; от вас се иска необичайно голяма сума авансово, без насрещни гаранции – например да платите >50% преди дори първа плоча да е излята (това ви оставя почти незащитени финансово); договорът, който ви предлагат, е едностранчив или непълен – ако липсват клаузи за неустойки на строителя, не са фиксирани срокове или има неясноти, настоятелно изискайте корекции, иначе по-добре не подписвайте . Също, червен флаг са прекалено агресивните продажбени тактики – например „Само до утре капарирайте, че свършват апартаментите, няма време за четене на договори!“. Един сериозен инвеститор ще ви даде време и информация да обмислите – ако усещате натиск и непрозрачност, значи нещо може да не е наред.

В крайна сметка, покупката „на зелено“ изисква от купувача повече проучване, повече търпение и малко повече кураж в сравнение с покупката на завършен имот. Но наградата за този кураж може да бъде нов дом, създаден по ваш вкус, купен на по-достъпна цена и с потенциал за висока възвръщаемост . Полезно е да мислим за тази стъпка не като рулетка, а като информирана инвестиция – с нужната подготовка накланяме везните в наша полза. Ако всички „светофари“ – законов, финансов, репутационен – светят зелено, тогава спокойно можете да дадете зелена светлина и на своето решение да купите „на зелено“. В противен случай, по-добре натиснете спирачката и изчакайте следващия надежден проект – защото при имотите, както и на пътя, червената светлина спасява от катастрофи. 🚦

Статията има информативен характер и не представлява правен, финансов или инвестиционен съвет.
За конкретен казус е препоръчителна консултация със съответния специалист или компетентен орган.

Покупката „на зелено“ е решение за хора, които избират внимателно.
Не всеки проект заслужава доверие.

Estate Pro работи с богата селекция от подбрано ново строителство в София и Пловдив.
Само проверени инвеститори. Само реални проекти. Само смислени сделки.

👉 Свържете се с нас чрез контактната форма под текста или на тел. 0896 706 760 и изберете сигурно.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Апартамент „на зелено“ в Пловдив: защо краят на 2025 и началото на 2026 е моментът за действие

Покупка на апартамент на зелено в София – защо сега е точният момент да инвестирате

Ипотечен кредит - какво трябва да знаете, преди да направите голямата крачка

Източници: Проверена и достоверна информация от българското законодателство (ЗУТ и др.), както и практически съвети от експерти и организации: Национален статистически институт , Камара на строителите в България , адвокатски консултации и блогове по темата , профилирани имотни медии и анализи . Всички цитирани източници са публикувани в надеждни български издания и уебсайтове, които гарантират актуалността на информацията. Цитирани източници:argumento.bg,loyaladvisers.net,mi.government.bg,blog.ocenime.bg,pariteni.bg,lawfirm.bg,stroiteli-bg.com,m.arcoreal.bg,paragraf.bg,mait.bg

Зелена светлина: Кога да купиш ново строителство „на зелено“ – и кога да избягаш